13 спорят за наградата за къс разказ "Йордан Радичков"
Националната премия за най-добър нов алманах с разкази " Йордан Радичков " е най-младият книжовен приз у нас, само че към този момент заема значимо място на родната книжна сцена. Тя ще бъде връчена за трета поредна година от Община Берковица. За тазгодишното издание на състезанието са били изпратени над 40 сборника, пресяти от жури в състав акад. Владимир Зарев (председател), Митко Новков, Елена Алексиева - миналогодишният лауреат на премията, Силва Хачерян - представител на Министерство на културата, и Венета Асенова - представител на Община Берковица. Те са отличили 13 създатели, чиито произведения се отличават с ярка характерност, оповестява кметът на Берковица.
Това са Веселина Седларска с " Гладни сърца ", Виолета Златарева с " Академия за китове ", Йорданка Белева с " Таралежите излизат през нощта ", Йордан Славейков с " Празнично семейство ", Красимир Димовски с " Момичето, което предсказваше предишното ", Луиза Кадиян с " Безупречен очевидец ", Николай Табаков с " Р-р-разкази ", Николай Ценков с " Жираф в чашата ", Радослав Бимбалов с " Млък ", Радослав Парушев с " От тази страна на гибелта ", Светла Георгиева с " Шекспир зад храстите " и Цветелина Александрова с " Дървета за прегръщане ". Следващата седмица журито ще оповести шестте финални номинации - на създателите, които ще се борят за огромната премия.
Имената на спечелилите в състезанието ще бъдат оповестени на гала в читалище „ Иван Вазов – 1872 “ в Берковица на 24 октомври - рождения ден на Радичков. Носителят на огромната премия ще получи финансова награда от 1500 лв. и статуетка на скулптора Емил Попов. Националната литературна премия на името на Йордан Радичков е част от културния календар на Община Берковица.
Йордан Радичков (1929-2004) е роден в берковското село Калиманица, учил е в Берковица и приживе нееднократно е заявявал, че черпи сюжети за творчеството си от " прелестния български северозапад ", напомнят земляците му. След гибелта му на негово име е наименуван централният площад в Берковица, в града е открит културен център " Йордан Радичков ", построен е и монумент на писателя, наименуван " Дървото на живота " - дърво, на което са изваяни подиуми и герои от творчеството му.
Ето по какъв начин разказва той родното си село в книгата " Спомени за коне ":
“473 поданици дружно с нас, двамата, имаше селцето, както споделих нагоре, настрана добитъка, двете воденици, един вманиачен, два неподвижни казана за варене на ракия и един преносим, теглен от конски впряг, предопределен основно за контрабандно варене на ракия и за бързо напредване, кажи го, съвсем отдолу под носа на акцизните се измъкваше, седем или осем пастирски пояти, заградили тъдява селцето, гадателка, преподавател, кметски наместник, полски пазач, незавършена черква, трима ковачи роми, духова музика с петима музиканти, две бакалници с две кръчми, всестранна кооперация с работливото име „ Пчела “, машинистер на локомобил, не знам какъв брой на брой ловци, един грамофон марка „ Зенит “, плетачна машина, една-единствена машина за смилане на месо, една-единствена бръснарска машинка за подкастряне, благосъстоятелност на учебното заведение, минимум 100 зидари, във всяка къща по един зидар, карта на България и друга карта на двете полукълба, комплицирана учебна машина с топче и с халка, като се нагрее топчето, не може да мине през халката, а в случай че е студено, минава, с цел да потвърди образно на учениците, че при топлота металът се уголемява (това ще науча по-късно), и друга една халка, с нея яйчарят мери яйцата дали са маломерни, или ще бъдат закупени на по-висока цена, рейс, минаващ един път седмично, без да стопира, с марката „ Жар-птица “, потопен в прахуляк чак до веждите, бормашина, веялка, няколко часовници-будилници, щъркелови гнезда, телефон, оброци срещу градушка, суша, наводнения и бедствия от всякакво естествено и божие естество, запустели и изоставени, превърнати в змиярници, още един натурален змиярник под селцето, до самата река, зиме там иманяри копаеха и търсеха змийския лидер, който бил пълен като кюнец на печка и имал бисер на челото си, духове, вампири и водни таласъми в неограничени количества, надали някой би могъл да пресметна по какъв брой се падат на глава от популацията, плюс едно припадничаво момиче, плюс заболяванията по хората и по добитъка, плюс незнанието, плюс нас двамата с глухонямото момиче и почти читателят ще може да добие бледа визия като какво е представлявало селцето в оня летен ден — изтощен и сподавен в жегата свят, самичък по себе си една затворена галактика, която не се придвижва напред, наникъде не се придвижва, само че се върти вътре в себе си и с помощта на своето въртеливо придвижване продължава да се крепи върху небосвода, за това и през днешния ден, обръщайки се към нея и гледайки я по какъв начин се издига в галактическите небеса, се изпълвам с удивление. “
Това са Веселина Седларска с " Гладни сърца ", Виолета Златарева с " Академия за китове ", Йорданка Белева с " Таралежите излизат през нощта ", Йордан Славейков с " Празнично семейство ", Красимир Димовски с " Момичето, което предсказваше предишното ", Луиза Кадиян с " Безупречен очевидец ", Николай Табаков с " Р-р-разкази ", Николай Ценков с " Жираф в чашата ", Радослав Бимбалов с " Млък ", Радослав Парушев с " От тази страна на гибелта ", Светла Георгиева с " Шекспир зад храстите " и Цветелина Александрова с " Дървета за прегръщане ". Следващата седмица журито ще оповести шестте финални номинации - на създателите, които ще се борят за огромната премия.
Имената на спечелилите в състезанието ще бъдат оповестени на гала в читалище „ Иван Вазов – 1872 “ в Берковица на 24 октомври - рождения ден на Радичков. Носителят на огромната премия ще получи финансова награда от 1500 лв. и статуетка на скулптора Емил Попов. Националната литературна премия на името на Йордан Радичков е част от културния календар на Община Берковица.
Йордан Радичков (1929-2004) е роден в берковското село Калиманица, учил е в Берковица и приживе нееднократно е заявявал, че черпи сюжети за творчеството си от " прелестния български северозапад ", напомнят земляците му. След гибелта му на негово име е наименуван централният площад в Берковица, в града е открит културен център " Йордан Радичков ", построен е и монумент на писателя, наименуван " Дървото на живота " - дърво, на което са изваяни подиуми и герои от творчеството му.
Ето по какъв начин разказва той родното си село в книгата " Спомени за коне ":
“473 поданици дружно с нас, двамата, имаше селцето, както споделих нагоре, настрана добитъка, двете воденици, един вманиачен, два неподвижни казана за варене на ракия и един преносим, теглен от конски впряг, предопределен основно за контрабандно варене на ракия и за бързо напредване, кажи го, съвсем отдолу под носа на акцизните се измъкваше, седем или осем пастирски пояти, заградили тъдява селцето, гадателка, преподавател, кметски наместник, полски пазач, незавършена черква, трима ковачи роми, духова музика с петима музиканти, две бакалници с две кръчми, всестранна кооперация с работливото име „ Пчела “, машинистер на локомобил, не знам какъв брой на брой ловци, един грамофон марка „ Зенит “, плетачна машина, една-единствена машина за смилане на месо, една-единствена бръснарска машинка за подкастряне, благосъстоятелност на учебното заведение, минимум 100 зидари, във всяка къща по един зидар, карта на България и друга карта на двете полукълба, комплицирана учебна машина с топче и с халка, като се нагрее топчето, не може да мине през халката, а в случай че е студено, минава, с цел да потвърди образно на учениците, че при топлота металът се уголемява (това ще науча по-късно), и друга една халка, с нея яйчарят мери яйцата дали са маломерни, или ще бъдат закупени на по-висока цена, рейс, минаващ един път седмично, без да стопира, с марката „ Жар-птица “, потопен в прахуляк чак до веждите, бормашина, веялка, няколко часовници-будилници, щъркелови гнезда, телефон, оброци срещу градушка, суша, наводнения и бедствия от всякакво естествено и божие естество, запустели и изоставени, превърнати в змиярници, още един натурален змиярник под селцето, до самата река, зиме там иманяри копаеха и търсеха змийския лидер, който бил пълен като кюнец на печка и имал бисер на челото си, духове, вампири и водни таласъми в неограничени количества, надали някой би могъл да пресметна по какъв брой се падат на глава от популацията, плюс едно припадничаво момиче, плюс заболяванията по хората и по добитъка, плюс незнанието, плюс нас двамата с глухонямото момиче и почти читателят ще може да добие бледа визия като какво е представлявало селцето в оня летен ден — изтощен и сподавен в жегата свят, самичък по себе си една затворена галактика, която не се придвижва напред, наникъде не се придвижва, само че се върти вътре в себе си и с помощта на своето въртеливо придвижване продължава да се крепи върху небосвода, за това и през днешния ден, обръщайки се към нея и гледайки я по какъв начин се издига в галактическите небеса, се изпълвам с удивление. “
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ